Преглеждайки първия том на "Властелина на пръстените", едва ли бих дръзнал да се надявам, че книгата ще  има успеха, който бях сигурен, че заслужава. За щастие се оказа, че съм грешал.

Съществува обаче една неоснователна критика, на която трябва да бъде отговорено: оплакването, че образите на героите са или черни, или бели. Тъй като кулминацията в Том І се занимава главно с борбата между доброто и злото в ума на Боромир, то съвсем не е лесно да се разбере как някой би могъл да каже това. Ще рискувам да отгатна. "Как да прецени човек постъпките си в тези времена?" [цитатите са взети от превода на Любомир Николов] - пита някой в Том ІІ. "Както е преценявал винаги" - е отговорът - "Доброто и злото не са се променили..., нито пък са едни за елфи и джуджета, а други за хората".