“Горката жена” - каза приятелят ми - “в такива случаи човек просто не знае какво да каже, когато някой говори така. Тя си мисли, че синът й е оцелял при Арнем, защото се е молила за него. Би било безсърдечно да й се обясни, че всъщност това е станало, защото е стоял малко вляво или малко вдясно от някой куршум. Куршумът е следвал курс, наложен от законите на природата. Той не би могъл да го засегне. По някаква случайност синът й е стоял извън неговата траектория ... и същото важи за всички куршуми и парчета шрапнели, прелетели край него през целия ден. Неговото оцеляване се дължи просто на законите на природата”.

Не може ли да се живее добре и без да се вярва в християнството?” Това е въпросът, по който бях помолен да напиша нещо, и бих искал веднага, преди да се опитам да му отговоря, да направя следния коментар.       

Въпросът звучи сякаш е зададен от някой, който си казва: “Не ме е грижа дали в действителност християнството е истина или не. Не се интересувам дали реалният свят прилича повече на онова, което казват християните, отколкото на онова, което твърдят материалистите за него. Интересува ме единствено да живея “добър живот”. И ще избера в какво да вярвам не защото го смятам за вярно, а защото го намирам за полезно.”

Навред битува една твърде странна идея, че древните произведения трябва да се четат само от професионалистите, а дилетантите трябва да се задоволяват със съвременни книги. Така, като преподавател по английска литература, аз откривам, че ако средностатистическият студент реши да потърси нещо във връзка с платонизма, последното нещо, което му минава през ума е да свали превод на Платоновите “Диалози” от библиотечния рафт и да прочете “Пирът”. Студентът по-скоро би изчел някоя досадна съвременна книга, в която на фона на десет пъти повече текст и едва по веднъж на дузина страници измежду предъвкванията за всякакви “-изми” и влияния, ще се споменава какво всъщност е казал Платон. В действителност това е една доста мила грешка, тъй като е проява на смирение. Студентът се притеснява да срещне един от великите философи лице в лице. Той се чувства незрял и си мисли, че няма да е в състояние да го разбере. Да можеше само да знае, че великият мъж именно поради величието си е далеч по-разбираем отколкото съвременния негов критик. И най-простоватият студент е в състояние да разбере, ако не всичко, то поне болшинството от думите на Платон, но някои съвременни книги върху платонизма са неразбираеми за почти всички читатели. По тази причина, едно от основните ми усилия като преподавател винаги е било да убеждавам младежите, че прякото запознаване е не само по-ценно като придобивка от информацията от втора ръка, но обикновено е по-лесно и по-приятно за придобиване.